понеделник, 18 август 2008 г.

сряда, 13 август 2008 г.

Рамки ФШ



Любими стихотворения

За вечния леден връх и краткия човешки живот

на Еверест

Искам да ти изпея една тъжна песен:
песента за краткия живот на човека,
за хилядите изгреви и залези,
които, заслепени, не виждаме,
увлечени в гонитбата на недостижимото.
За хилядите мигове на щастие -
крехки искри в тъмната нощ, от които се пазим да не изгорим.
За златния пясък, които завинаги
изтича между пръстите ни
в очакване на безценния камък,
превърнат на въглен в горещите длани.
Прощавам ти, макар че съм зъл...

Заради това, което ни даде,
макар че много повече взе.
Прощавам ти защото не можем без пристан
в живота, прелитащ край нас.
Прощава ми, понеже нямам смелостта да забравя.

Защото мога да преживея всичко...
но никога същото отначало...
Затова искам да ти изпея една тъжна песен,
песен за краткия човешки живот-
слънчев отблясък по леденото сърце на вечния връх.

Людмил Янков
Базов лагер, 11 май 1984 г.

вторник, 12 август 2008 г.